Коледни традиции и обичаи
Нека заедно да разгледаме някои от най-важните обичаи и традиции по Коледа и Нова година!
Коледуване
В днешно време обичаят коледуване все още се изпълнява, особено в малките градове и села.
За най-малките той е много интересен и забавен, а за възрастните е чудесен шанс да прекарат време с децата си, да научат няколко коледни песни и с усмивка да си спомнят за детството си.
Традицията повелява коледуването да започне след изгрева на първата звезда – хората вярват, че това символизира раждането на Исус. В наши дни малките коледари, заедно с по-възрастни придружители, коледуват вечерта на Бъдни вечер. В миналото хората вярвали, че точно тогава излизат много свръхестествени същества като караконджули, вампири, таласъми. Именно коледарите имали силата да изгонят всички тези зли духове и да предпазят домовете на хората.
По традиция, коледарите пеят коледни песни, с които обикновено пожелават здраве и благополучие на домакините, които от своя страна слагат в торбичките им сладкиши и монети. Освен това се смята, че колкото по-щедри са домакините, толкова по-хубав и успешен ще бъде животът им през новата година.
Традиционното облекло на малките и големите коледари е празнично. То включва дебели ямурлуци, които обикновено са ръчно изработени от вълна и козина по отдавна забравена технология. От лявата страна на калпаците им е забодена китка от чимшир или бръшлян. Всеки коледар носи в ръката си красиво украсена тояга, наречена шарена.
Сурвакане
Сурова или Сурвакане е друг известен обичай, изпълнен с много
дълбока символика. Според историците в миналото сурвакарите са били млади
женени мъже, но с годините традицията се е променила и през последния век в
обичая се включват главно деца от 4 до 12 години.
В полунощ на 31 декември срещу 1 януари сурвакарите започват
да обикалят къщата и да пожелават здраве и плодородие. Те носят със себе си
украсени дрянови клонки, наречени „сурвачки“. Още от миналото се е вярвало, че дрянът
е символ на издръжливост, здраве и дълголетие. Докосването до това „магично“
дърво може да ви донесе много здраве и късмет. Именно затова малките
сурвакарчета обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат
членовете от семейството, добитъка, дори и оборите, като произнасят
благопожелания за здраве и плодородие.
„Сурва, сурва година,весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,до година, до амина!“
„Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!“
Най-важна при изпълнението на обичая е сурвачката.
Интересното е, че според региона, а и предпочитанията, тя се украсява по
различен начин.
В Централна и Източна България дряновата пръчка се украсява с
плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България сурвачката се окичва главно
с монети. Без значение с какво е украсена, тя задължително трябва да е от
дряново дръвче, а нейните клонки трябва да се привържат така, че тя да добие
формата на единично или двойно “Ф”, като най-отгоре да остане снопче от връхни
клончета.
Всеки, който иска да извърши обичая сурвакане, може сам да си
направи сурвачка, като я украси по свое желание с гирлянди от пуканки, играчки,
мъниста, шарени копчета, панделки, плодове или хлебни
изделия.
Важното е да изпълнявате обичаите със желание, добро настроение и да
се забавлявате.
Най-важна при изпълнението на обичая е сурвачката. Интересното е, че според региона, а и предпочитанията, тя се украсява по различен начин.